More Website Templates @ TemplateMonster.com - September08, 2014!

Класическа хомеопатия

 

Хомеопатичното лечение с различни потенции

Хомеопатията представлява метод на лечение с над 200-годишна практика, разработено от немския лекар д-р Самуел Ханеман (1755-1843).
Като холистичен метод хомеопатията разглежда човека като единно цяло на тяло, разум и дух.
Съответно неговото здраве зависи от хармонията между тях, а също и от хармонията между човека и околната среда.
Нарушаването на жизнената сила например при стрес, нездравословно хранене, замърсена околна среда, липса на физическа активност и др., води до появата на болестта, а нейните симптоми са външен израз на стремежа на организма към самовъзстановяване и възвръщане на баланса.
Назначаването на хомеопатичното лекарство е индивидуално, след продължително и задълбочено интервю с пациента, като освен симптомите на болестта се вземат предвид и различни характеристики - физически, емоционални и психически, които се наблюдават при болния.

Как се създават хомеопатичните лекарства?
Те представляват силно разредени субстанции на неорганични соли, минерали, растения, тъкани, отрови и др., които носят в себе си информационната енергия, характерна за веществото, от което са получени.
Първата стъпка при приготвяне на хомеопатичното лекарство е приготвянето на майчина тинктура от изходното вещество.
Следват стъпките по тритуриране (стриване) в лактоза и/или сукусиране и потенциране (разреждане) в спиртен разтвор, в който е капната една капка от майчината тинктура.
Сукусирането представлява енергично, повтарящо се разтръскване на разтвора на ръка с почукване в твърда повърхност, което внася допълнителна енергийна информация в разтвора.
Обичайното разреждане се състои от една част изходно вещество към 9 части разредител (1:10, т. нар. D- или X-потенции) и 1 част изходно вещество към 99 части разтворител (1:100, C-или СН -потенции).
Съществуват и други потенции – например LМ-потенцията, която представлява разреждане 1 : 50 000. Има и други видове разреждания, но в практиката се използват предимно гореописаните.
След изпълнението на стъпките по разреждане и сукусиране ниските потенции на хомеопатичното лекарство, т.е. 1 D до 23 D или 1 С до 11 C, теоретично трябва все още да съдържат молекули на изходния материал.
При по-високите разреждания остават все по-малко молекули или изобщо не се установява тяхното присъствие в действителния разтвор.

Потенциите и тяхната употреба в практиката
Д-р Самуел Ханеман е работил дълго време предимно върху разработването на С-потенциите, а през последните години от живота си се е занимавал със създаването на LM-потенциите.
D-потенциите са дело на д-р Константин Херинг, „бащата” на американската хомеопатия, който лично е познавал и се е учил от Самуел Ханеман, преди да замине за САЩ.
След 1836 г. немският лекар Бруно Веземайър започва да работи само с D-потенции, тъй като установява, че те имат най-добро органотропно приложение (действат симптоматично като влияят върху органите).
Днес D-потенциите се използват изключително много в Германия, като достъпни и практични за употреба от широк кръг хора.
Хомеопатичните препарати в ниски потенции (например D6, D12) дават възможност за първа и незабавна реакция за решаване на даден проблем, особено при липса на своевременен достъп до медицинско лице.
Те са подходящи за употреба, без да е нужно да имате специализирано образование.
Можете да ги добавите в своята домашна аптечка за случаи като настинки, грип и грипоподобни вирусни инфекции, при възпаления на сливиците, алергии, травми, за възстановяване след боледуване и др. D-потенциите имат по-краткотрайно действие и затова могат да бъдат използвани безопасно за многократен и по-чест прием.
C-потенциите се считат за средни потенции. Използват се често за лечение на сезонни заболявания, а също и за някои хронични състояния.
LM-потенциите са високи потенции. Действието им върху организма е трайно и може да продължава за дълъг период от време, затова се изписват само от квалифицирани хомеопати.