More Website Templates @ TemplateMonster.com - September08, 2014!

Облекчаване на тревожност с хомеопатия

ХОМЕОПАТИЯ : ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

 

Накратко : какво е хомеопатия?
Kакво се явява суровина за хомеопатичните лекарства ?
Какво е това хомеопатично разреждане ? Какво означават цифрите и буквите слид названието на лекарството ?
При какви заболявания може да се използва хомеопатичния метод за лечение ?
Свързано ли е хомеопатичното лечение с диетични ограничения ?
В какво е принципната разлика между алопатията и хомеопатията?
Защо хомеопатията особено рязко застава срещу използването на местни лекарствени средства , например – мазилата ?
Как са свързани с хомеопатията хомотоксикорогията и метода на Фол?
Какво е това комплексни хомеопатични средства ?
В какво е разликата между класическата и съвременната хомеопатия ?
Ако хомеопатията е ефективна , защо не е приета от всички лекари ?
Доказана ли е ефективността на хомеопатията със изследвания ?
Вярно ли е , че хомеопатията е съвършено безопасна ?
Може ли хомеопатията да се използва сам , без лекар ?

Накратко какво е хомеопатията ?
Хомеопатията е терапевтичен метод на лечение , разработен от великия немски лекар и учен Самуел Ханеман. В основата на хомеопатията лежи принципа на подобието – вещество , способно в големи дози да предизвика определени симптоми в организма , в малки дози е способно подобните симптоми да излекува , т. е. подобното се лекува с подобно (similia similibus curantur ). Например , известно е ,че при отравяне с живак страдат бъбреците .
Следователно ,взет в малки дози живак е способен да излекува такива заболявания на бъбреците , които проявяват сходни с живачното отравяне симптоми .
Самата дума „ хомеопатия „ , е измислена от Ханеман и означава „ подобно на болестта „.Г осподстващата медицинска система , опираща се на принципа „ противоположното се лекува с противоположно” (contraria contraribus curantur ) , била наречена от него алопатия – противоположно на болестта . Други закони на хомеопатията се явява : закона за малките дози, законът за езпитване на средствата на здрави доброволци, закона за изпитване на едно лекарство и закона за динамизацията .Теорията на хомеопатията в детайли се излага във фундаменталните трудове на Ханеман „ Органон на лекарското изкуство” и „ Хроничните болести” , задължителни за изучаване във всички хомеопатички училища и колежи . Фармакологичната база на хомеопатията се намира в ханемановския „Чисто лекарствоводене”, многократно допълвано от него , неговите ученици и последователи .Към лечението с билки хомеопатията няма отношение .

Какво се явява суровина за хомеопатичните лекарства ?
Каквото и да е , способно да предизвика в здравия организъм някакви изменения и съответно, да лекува подобните симптоми у болния .Това могат да бъдат минерали, растения , гъби, отделения от живи организми, самите живи организми – пчели , паяци .Макар ,че някои хомеопатични лекарства могат да се сторят твърде екзотични е важен не толкова техния произход , колкото гореуказания принцип ,по който те се използват .Именно това отличава хомеопатията от другите медицински системи . В класическата хомеопатична фармакопея се числят 1200 препарата: с най използваните 250 от които е длъжен да бъде запознат всеки лекар – хомеопат.

Какво е това хомеопатично разреждане ? Какво означават цифрите и буквите след името на лекарството ?
Към минималните дози , получавани след последователна разреждане на действащото вещество , Ханеман достигнал след като се сблъскал с обостряния на състоянието на пациентите, предизвикано от големите дози, макар, че те били много по-малки от тези , които назначавала алопатичната медицина. В хомеопатията обикновено се използва дестична, стотна и LM, или петстотна скала . Десетичните разреждания били разработени и въведени в хомеопатичната практика от немския лекар Константин Херингом ( 1800- 1880 г. ) Стотичните разреждания били въведени от самия основател на хомеопатията- Самуел Ханеман : технологията на тяхното приготвяне запръв път се излага в детайли в 5 тото издание на „Органон” през 1833г. LM ( или Q) потенции също се явяват ханеманово изобретение, те са описани в 6 тото издание на „Органон” . Не навлизайки в дребните детайли на приготвянето на хомеопатичните средства , процеса може да се опише така: Взима се майчин разтвор от действащото вещество , част от което се смесва с алкохол в определени пропорции. Ако разреждането е едно към десет –то се получава първото десетично разреждане , означавано в различните страни с D или X :ако е едно към 99- първото стотно, означавано с С или без означение въобще . За приготвяне на следващите разреждания се взима съответната част от получения разтвор и се поставя в нова проба със съответното количество алкохол. Неразтворимите субстанции се стриват с млечна захар до степен , позволяваща разреждане с течности .Съществува т.н. метод на една проба ,измислен от руския помешчик Семен Корсаков -1788- 1853г., който се използва само само в някои страни и за приготвяне на разреждания повече от 30 стотното .Основава се на това , че при пълно изливане на разтвора от пробата на стените все – пак остава някакво количество течност, равна приблизително на една стотна от разтвора .Този метод не е толкова точен колкото на Ханеман , но е доказал своята надеждност .В случаите когато хомеопатите искат да уточнят , по какъв метод трябва да се направи лекарството , те добавят Н за Ханеман и ли К за корсаков след указаните разреждания .Хилядното стотно разреждане се обозначава с буквата М. След всяко разреждане получения разтвор десет пъти се друса –което се нарича динамизация , или потенциране на разтвора. Хомеопатите считат , че по този начин се освобождава скритата енергия на лекарственото средство .Получения в крайна сметка разтвор с нужното разреждане може да бъде нанесен на гранули от млечна захар – така се получават известните на всички сладки , хомеопатични зрънца . И така например : Aconitum 30 X ,или 30D , обозначава ,че лекарството аконит трябва да бъде отпуснато в 30 то десетично разреждане , Apis 200 C , или 200CH, или просто 200 – апис в двестотно –стотно разреждане по Ханеман , а Colocynthis 10 M – колоцинт в десетхилядно стотно разреждане . Упоменатите по- горе разреждания по скалата LM ,за приготвянето на които една частичка от препарата в разреждане 3С се разтваря в 50000 части вода , имат в хомеопатията все - още ограничено използване . Обозначават се те LM1 , LM2 , или 0/1 , 0/ 2 и т.н. до LM30 . Подробно за технологията на приготвянето на разрежданията може да се прочете в статията „ Няколко уточнения към различните типове хомеопатични разреждания” .
Съгласно закона на Авогадро , нито една молекула от изходното вещество не може да бъде намерена вече примерно при 12С (или 24 Х ) разреждане . Още повече ,че хомеопатичните лекарства прекрасно работят и при свръхвисоки разреждания .Какво именно и как действа – науката все- още не знае , в хипотезите недостатъци няма, но за практическите цели на хомеопатичното лечение отговора на този въпрос не е толкова важен .На желаещите да получат представа за съвременните теории на механизмите на действие на хомеопатичните препарати , препоръчвам статията на проф. Р . Роя „Структура на течната вода – нов поглед от гледна точка на материалознанието и потенциалното използване в хомеопатията” и проф. П . Белавите „Имунология и хомеопатия . Обосновка на принципа на подобието”.

При какви заболявания може да се използва хомеопатичния метод на лечение ?
При всички заболявания не изискващи спешна хирургическа намеса .Това е въпрос изключително от компетенцията на лекаря- хомеопат или фармацевта . Автора на тази статия сам е свидетел на излекуване от индийски хомеопати на такива заболявания, за които хомеопатите в „ развитите” страни обикновено се стараят да не се заемат да лекуват или законът им забранява : онкологични болести в т.ч. тумори на мозъка , туберколоза , тежки заболявания на ендокринната и сърдечно – съдовата система , нерводенегеративни болести. Виждал съм и пациенти изведени от кома изключително с помощта на хомеопатични лекарства. Обикновено „средните” хомеопати достатъчно успешно лекуват кожни болести , неусложнени белодробни болести , сърдечно – съдова и храносмилателна системи , последствия от травми , различни алергии. Много детски болести прекрасно се лекуват от не много опитни хомеопати .

Съвместява ли се хомеопатичното лечение с алопатичното ?
Да ,но това рядко е необходимо . За съжаление , при захарен диабет от първи тип , когато пациента от години получава инсулин и хормоналните терапии безвъзвратно са унищожили все – още функциониращите бета клетки на задстомашната жлеза, вече не може да се мине без инсулин ,но правилно подбраните лекарства позволява да се намали дозата и значително да забави развитието на усложненията от диабета . В случаите когато хомеопатичното лечение е започнато веднага след поставянето на диагнозата , то е възможно и пълно излекуване .Като правило , алопатичните препарати се налага да се намаляват постепенно , особено хормоните и антихипертензивни лекарства , които пациента получава вече дълго , за да не се предизвика рязко влошаване , свързано със синдрома на отмяната . Като цяло алопатните патерици не са необходими на грамотния хомеопат. Антибиотиците ,например , може и трябва да се отменят веднага .

Свързано ли е хомеопатичното лечение с диетични ограничения ?
Универсален антидот на хомеопатичните лекарства е ментата . Затова любителите на ментови бонбони , ментови дъвки , чай от мента или ментова паста за зъби трябва да се откажат от своите навици .Нежелателно е кафето . За антидот се счита и силното кафе , което също би трябвало да се изключи .Хомеопатичните лекарства се приемат обикновено преди сън , но е по – добре 30 – 40 мин. преди вечеря,със старателно почистени зъби с четка без паста . Това са минималните ограничения .Основателя на хомеопатията е бил по – строг към диетата –вж. „Органон”

Какви са принципните различия между алопатиятя и хомеопатията ?
Хомеопотията лекува болния човек , а не болестта ,чието име е само етикет . В същото време алопатията се бори със следствията , а не с причината , т.е. със симптомите на отделните прояви на болестите (свитото -да се разшири , разширеното -да се свие , недостигащото –да се добави , микробите –да се убият и пр.) , хомеопатията лекува целия организъм , опирайки се на неговите вътрешни способности . Целта на хомеопатията е пълното излекуване на човека , а не потушаване на отделните симптоми , обикновено съпроводено с пренасянето на заболяването на по – дълбоко ниво на организма , което става при алопатичното лечение.

Защо хомеопатите особено рязко застават срещу използването на местни лекарствени средства , например ,мехлемите ?
Изучавайки природата на хроническите болести , Ханеман стигнал до извода, че организма, защитавайки се от болестта , се старае да я задържи максимално далеч от жизненоважните органи . Най – външния орган е кожата . Проявата на болестта на кожата се явява един вид предпазен клапан , изпускащ „налягането” на болестта вътре в тялото .Когато ние притваряме този клапан , опитвайки се „да излекуваме кожното заболяване” с мехлеми , ние увеличаваме „налягането” ,което пробива в слабите места с тежки вътрешни поражения .Страданието на кожата истински може да се излекува само отвътре . Лекуването и отвън води към потискане ,а не до излекуване . Изключение правят хомеопатичните и шуслеровите кремове и продукти за локална употреба.

Как са свързани с хомеопатията хомотоксикологията , антропософската медицина и метода на Фол ?
Историята на хомеопатията познава немалко методи , заимствани от хомеопатията едни или други идеи , или отделни препарати за свои цели и после опитващи се да спекулират със своето „родословие” и „кръвна връзка” с хомеопатията. Болшинството от тези методи отдавна са на боклука – неефективни или малко ефективни системи за диагностика и лечение .
Има и прекрасни , доказали своята ефективност методи . Антропософската медицина отдавна е заела своя , отделна от хомеопатията ниша , макар и малка .Във всеки случай всички тези методи са основани на кардинално различни принципи от хомеопатичните , нямат отношение към хомеопатията и лекарите , които ги практикуват не се явяват хомеопати.

Какво е това комплексни хомеопатични средства?
Това са смеси нископотенцирани хомеопатични лекарства , обединени по нозологичен принцип ( т.е.за лечение на определена диагноза ).Например , такива популярни лекарства като траумелС ( за лечение на травми ) , вертихохел ( за световъртеж) , хирел (за лечение на грип) и т.д. Това по- скоро са препарати за домашната аптечка . В сравнително прости случаи те могат да помогнат : често по ефективност те са способни даже да превъзходят алопатическите средства , използвани за лечение на тези болести.

В какво е разликата между класическата и „съвременната” хомеопатия ?
Класическата хомеопатия в своята практика се опира на неизменните закони , установени от основателя на хомеопатията Ханеман .Наричащите себе си съвременни , или „клинически” хомеопати използват тези закони избирателно . Класическия хомеопат внимателно изучава всички особености на пациента , назначава едно хомеопатично средство и наблюдава за развитие на реакциите от него , внасяйки съответните корекции в лечението .
„Съвременния” хомеопат се ориентира към болестта , а не към болния и използва чести приеми на няколко препарата, „курсове” . Без голяма грешка може да се каже ,че „съвременната” хомеопатия – това е използване на хомеопатични лекарства по алопатичен принцип .Успехите на „съвременната” хомеопатия, ако може да се говори въобще за това са ограничени до определени не много сложни за лечение болести .От тук и мита за това ,че еди кои си болести с хомеопатия „не се лекува”.

Ако хомеопатията е ефективна , защо тя не е приета от всички лекари ?
Ако не беше хомеопатията ефективна , тя не би просъществувала и две години , да не говорим за две столетия , без да отчитаме на стремежа на алопатията да я унищожи . Проблема е в това , че хомеопатията става ефективна само в ръцете на този ,който умее да я прилага .А това умение не пада от небето . То може да бъде придобито само с много стотици часове изучаване и практика под ръководството на опитни специалисти . Невъзможно е да станеш хомеопат, прослушвайки двеста и шестдесет часов курс. За съжаление на хомеопатията се оказва силна съпротива от страна на част от медицинската общност .Един от най – големите хомеопати на всички времена проф.Джеймс Тейлър Кент казвал, че му е известен само един критерий за научност в медицината – умението да излекуваш болния .Този който знае как да направи това , той е истински учен.

Доказана ли е ефективността на хомеопатията чрез иследвания?
Хомеопатията е изкуство на индивидуализацията, тъй като лекува тя хората, а не името на болестта .Съгласно принципите на хомеопатията, хората не трябва да се,както това изисква съвременната наука, подобно на подопитни зайци или плъхове , на групи , да ги храни с плацебо и някакви стереотипни лекарства за някаква болест, а после да сравняват полученото .На всеки болен е нужно индивидуално да се подбират определено лекарство , в определени потенции и с определена честота на приема .Това представлява изкуството на хомеопатията, което се налага да се усвоява с години . Провеждащите се до сега изследвания с техните разногласия в резултатите грешат в неразбирането именно тази проста истина .Фактически , най – доброто изследване на хомеопатията се явява двувековния опит на хиляди лекари .Хомеопатиятае способна да върши чудеса , когато тя се използва по своите собствени правила. Ако вие искате по дълбоко да се разберете с това , по какъв начин са изследвала по – рано или продължава да се изследва ефективността на хомеопатията сега , предлагам да прочетат книгата на д-р Майкъл Е Дина „ Изпитване на хомеопатията .Източници , структура ,развитие.”

Вярно ли е ,че хомеопатията е съвършено безопасна ?
Това е едно от широкоразпространените заблуди .Нерядко се налага да слушам, че „хомеопатиятадаже ако не помогне - няма да навреди” или „единственото с което хомеопатията е опасна , това е загубеното време .”Приемането често и особено във високи потенции лекарства могат да предизвикат сериозно разстройство на здравето .Всеки започнал да практикува хомеопатия , е длъжен също така добре да разбира , с какво мощно оръжие му се налага да има работа , както това е разбирал Ханеман. Именно затова е крайно желателно да се обръщаме със сериозни проблеми именно към тези хомеопати , които имат съответната подготовка в истинската класическа хомеопатия.

Маже ли хомеопатията да се използва сам , без лекар?
Да . Хомеопатията се е развивала и се развива като ефектевна, ефтина , удобна , лишена от странични ефекти и безопасен метод за домашна медицина .Простуда , стомашно –чревни разстройства, детски инфекции , излизане на зъби – това е далеч не пълен списък на проблемите , при които хомеопатията може да се използва без помощта на специалиста. За да се разбере в кои ситуации и как да се прилагат хомеопатичните лекарства , има специална литература по упростена хомеопатия, т.н.домашни лечебници . Мога да препоръчам книгите : „Популярни репертуари и Материя медика .Ръководство по безопасно и ефективно използване на хомеопатичните лекарства .” на д-р Люка Де Схепера и „Домашна хомеопатична медицина ,или Пълно ръководство по семейна хомеопатия „ на д-р Месимунд Б . Панос.